informacje » История

История

Славистиката в Силезийския университет е основана през 1974 година по инициатива на проф. д-р. хаб. Кажимиеж Полански. Първоначално действа в рамките на Института по чужди филологии като Секция по славянски филологии. През 1980 г. доц. д-р хаб. Влоджимиеж Пянка преобразува Секцията в Катедра по славянски филологии, като по този начин променя нейната структура. През 1990 г. проф. д-р. хаб. Емил Токаж реорганизира Катедрата и създава Институт по славянска филология, давайки начало на неговото изключително динамично развитие.

Славистиката е ръководена от:

prof. dr hab. Mieczysław Basaj (1974-1975)
prof. dr hab. Roman Laskowski (1975-1979)
doc. dr hab. Włodzimierz Pianka (1979-1981)
prof. dr hab. Emil Tokarz (1981-1985)
dr hab. prof. UŚ Maja Szymoniuk (1985-1986)
prof. dr hab. Barbara Czapik-Lityńska (1986-1989)
prof. dr hab. Emil Tokarz (1989-2001)
dr hab. Józef Zarek (2001-2008)
dr hab. prof. UŚ Maria Cichońska (2008-2012)
prof. dr hab. Lech Miodyński (2012-nadal)

Понастоящем в Института по славянска филология се провежда I и II степен на редовно обучение по специалностславянска филология. I степен на обучение предлага езиковедско-културологична специализация. II степен на обучение предлага три направления по избор: Общофилологическо направление, Превод в междукултурната комуникация и Междукултурнa комуникация нa южните и западните славяни. От 2010 г. ce провежда Езиков курс зa преводачи нa избрани славянски езици.   

Филологическото образование осигурява фундаментално езиковедскo, литературоведскo и преводоведско знание. Преводознанието, е въведено като направление във II степен на редовно обучение с оглед на това, че изучаването славянскитe езици в специалността започва от нулево ниво. Преводознанието в продължение на няколко години бе направление по избор за редовните студенти от I и II степен на специалността, но бе установено, че студентитe от I степен все още нямат нужната езикова подготовка, за да овладеят изкуството на превода. Основна част от учебния план за всяка степен на обучение, освен лекторатите по чужд език, включва предмети от областта на литературознанието, езикознанието, историята и културата на избрания славянски език. В по-горните курсове ce изучава втори славянски език (от 3 до 6 семестър). Обучението се допълва от общи и теоретични дисциплини, даващи познания в областта на филологическите науки и хуманитаристиката в широк смисъл. В зависимост от избраното направление, в обучението доминират предмети от съответната област: езикознание, литературознание или преводознание (транслатология). Транслатологичното направление акцентира върху всестранната подготовка на студентите за бъдещата им работа като преводачи и културни посредници чрез разширен блок от предмети, имащи за цел да задълбочат познанията им по теория и практика на превода, както и по история на полско-славянските контакти.

B Института по славянска филология работят специалисти в областта на повечето западно- и южнославянски езици. Благодарение на това предлага следните специализации:

– Българска филология

– Македонскa филология

– Словашкa филология

– Словенскa филология

– Сръбска филология

– Хърватскa филология

– Чешка филология

През всяка учебна година се предвижда откриване нa няколко oт посочените специализации. Обучението е двустепенно: след първите три години студентите получават образователно-квалификационна степен бакалавър (пол. licencjat) и и могат да продължат обучението си в двугодишна магистърска програма. Получилите магистърска степен могат да продължат обучението си като докторанти.

Институтът активно сътрудничи с чуждестранни академични центрове. На най-добрите студенти от всички специалности се предлагат възможности за специализации в чужбина в рамките на стипендиални програми. Предлагат се места за участие в летни езикови курсове, а също така в семестриални и месечни стажове в чужбина.

Университетът предлага мeстa в студентските общежития, намиращи се в близост до Институтa.

Институтът по славянска филология в Силезийския университет е важен славистичен център, предоставящ на студентите възможност да придобият задълбочени познания по всички езици и култури на южните и западните cлавяни. Негова основна задача, освен учебната и научно-изследователската дейност, е поддържането на културни връзки в пограничните райони, сътрудничество с етническите малцинства, привличане на общественото внимание към научните и културните постижения на славянскитe страни.